ИСТОРИЯ НА ОРАНЖЕРИЯТА

Оранжерията е конструкция със стени и покрив, направени главно от прозрачен материал, като например стъкло или определени видове пластмаса, в която се отглеждат растения, изискващи регулирани климатични условия. Тези структури варират по размер от малки навеси до сгради с промишлени размери. Вътрешността на оранжерия, изложена на слънчева светлина, става значително по-топла от външната температура на околната среда, защитавайки растенията, които се отглеждат вътре от студеното време.

Първото описание на отоплена оранжерия

Първото описание на отоплена оранжерия е от корейска книга, съставена от кралски лекар от Корейската династия Хосеон през 1450-те. В нейната глава за отглеждането на зеленчуци през зимата. съдържа подробни инструкции за изграждане на оранжерия, която може да отглежда зеленчуци, цветя и плодове в изкуствено загрята среда, използвайки ондол (традиционната корейска система за подово отопление), за поддържане на топлина и влажност. Оранжерийните структури, включващи ондол, са били изградени, за да осигуряват топлина за мандаринови и портокалови дървета през зимата на 1438 година.
Концепцията за оранжерии се появява и в Холандия, а след това в Англия през 17 век. Някои от тези ранни опити са изисквали огромни усилия. Имало е сериозни проблеми с осигуряването на адекватна и балансирана температура в тези ранни оранжерии. Днес Холандия има едни от най-големите оранжерии в света, като някои от тях са толкова огромни, че могат да произвеждат милиони зеленчуци всяка година.
Френският ботаник Чарлз Люсиен Бонапарт е човекът, изградил първата практична модерна оранжерия в Холандия през 1800-те години за отглеждане на лечебни тропически растения. Първоначално, интересът на науката към ботаниката е причинил разпространението на оранжерии към университетите. Французите нарекли първите си такива затворени пространства „оранжерии“ (orangeries), тъй като те били използвани за защита на портокаловите дървета от замръзване.
Експериментирането с оранжерийния дизайн продължил през целия XVII век в Европа, тъй като технологията и строителните техники напредват. Оранжерията в двореца на Версай е пример за напредъка; тя е била дълга повече от 150 метра, широка 13 метра и висока 14 метра.
Златната ера на оранжерията е била в Англия по време на Викторианската епоха, където най-големите оранжерии все още са били замислени, тъй като богати висши класове и амбициозни ботаници се състезавали за изграждането на най-сложните сгради.